115 години Нобеловите награди се присъждат за най-големите постижения в различни области на науката, литературата, като най-значимата е Нобеловата награда за мир, която се дава „на човека, допринесъл най-много за мира между нациите и премахването на въоръжените сили“, както гласи завещанието на Алфред Нобел.

Но произхода на Нобеловите награди, както и животът на Алфред Нобел, разказват една различна история, опетнена от смъртта на хиляди хора.

„Нито ден без кръстоносен поход срещу престъпните похвати на управниците”, е негов принцип

През 2017 г. ще се навършат 100 години откакто се връчват престижните американски награди Пулицър.

Историците твърдят, че Монтана - бившето селище Кутловица, е първото място, където цар Фердинанд I се отбива след пристигането си в България през 1887 г.

Темата за Фердинанд, управлявал в България през 1887-1918 г., е сред интересните в историята, особено за жителите на града, носил неговото име от 1891 до 1945 г.

Според легендата, манастирът край с.Извор, Видинско, бил основан от руския княз Извор Таворски, който пристигнал тук, воден от "летяща" икона. След падането на Видинското царство под османска власт манастирът бил ограбен и разрушен. В средата на XVII в. бил възстановен от йеромонах Силвестър. Според приписка в едно манастирско ръкописно житие на св.Ефрем Сирни, манастирът първоначално се наричал "Сухо поточе", а след възобновяването му бил начерен "Изворски" по името на княз Извор Таворски.

Йерусалимският патриарх Дамян I, който е оглавявал най-старата патриаршия от 1897 до 1931 г., е с български произход.
Видният архиерей е от видинското с. Лагошевци, но този факт почти не е известен, твърди отец Перо Стоянов от Видинска епархия. Свещеникът от години събирал сведения за патриарх Дамян, като интересът му към тази личност бил предизвикан още през 70-те години, когато случайно научил този факт.

Известният английски журналист Берлайн, който посетил Видин през 1919 г., пише в дописката си за пребиваването в града:

"България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите. На това себеотрицание само българинът е способен..."

Днешнят централен площад на Видин през десетилетията е сменял не само облика си, но и името си. Оформен е между Освобождението и началото на 20 век, когато градът бързо се разраства извън стария квартал „Калето”, край моста над тогавашния крепостен ров при главната порта „Стамбол капия”.

Голяма част от старите варненци знаят, че града в определен период от времето си се е казвал Сталин, на името на съветския ръководител - Йосиф Висарионович Джугашвили. За съжаление младото поколение не е добре запознато с историята на собствения си град и подобен факт често му убягва, изброявайки старите имена на Морската ни столица.

Химкомбинатът - гордостта на социалистическото строителство, който даваше хляб на хиляди видинчани, мина през своите възходи и падения. 

Десетилетия на успехи, после ликвидация, несъстоятелност, приватизация, възкръсване от пепелта, надежди и нов срив - от 2015 г. коминът на ТЕЦ-а отново не дими, няма производство, стотици хора останаха без работа. 

Проектът за разкриване на нов Граничен пункт между България и Сърбия при Салаш - Ново корито, е един от многото неслучили се. И за него, както за Дунав мост 2, се говори от години.

Мостът все пак беше построен, макар че през годините от толкова много неизпълнени обещания почти всички бяхме изгубили надежда.

Дали ще дочакаме нов граничен преход? 

Пет правителства работиха, за да се случи – на Иван Костов, Симеон Сакскобурготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов и Пламен Орешарски.

Площад "Бдинци" загуби блясъка си през последните няколко години - счупени мраморни плочи и павета, пропадания и деформации има на различни места в центъра на Видин. И действително централната пешеходна зона се нуждае от ремонт.

На какво се дължи тази амортизация, след като 25 години настилката не беше мръднала?